Радиовълните се произвеждат от вибрациите на електроните. Когато електронът вибрира, той създава смущение в околното електромагнитно поле. Това смущение се разпространява в пространството като радиовълна. Честотата на една радиовълна се определя от броя пъти в секунда, които вибрира електронът. Колкото по-висока е честотата, толкова по-къса е дължината на вълната.
Радиовълните могат да бъдат класифицирани в няколко различни ленти въз основа на тяхната честота. Диапазонът на дългите вълни включва радиовълни с дължини на вълните между 10 и 30 километра. Диапазонът на средните вълни включва радиовълни с дължини на вълните между 300 и 3000 метра. Късовълновият диапазон включва радиовълни с дължина на вълната между 10 и 100 метра. Свръхкъсовълновият диапазон включва радиовълни с дължини на вълните между 1 и 10 метра. Микровълновият диапазон включва радиовълни с дължини на вълните между 1 и 10 сантиметра.
Радиовълните се използват за различни цели. AM и FM радиоразпръскването използва средни вълни и къси вълни. Телевизионното излъчване използва VHF (много висока честота) и UHF (свръхвисока честота). Мобилните телефони и други безжични устройства използват микровълновия обхват.
Радиовълните се използват и за навигация. GPS (глобална система за позициониране) използва радиовълни, за да определи местоположението на приемник. RADAR (Radio Detection and Ranging) използва радиовълни за откриване на обекти и определяне на тяхното разстояние от радарния предавател.
Радиовълните са универсална технология с широк спектър от приложения. Те са от съществено значение за комуникация, навигация и дистанционно управление.