Натуралистът Томас Хърбърт, който среща додо на Мавриций през 17-ти век, описва гласовете им като наподобяващи мученето на вол или крава, особено когато няколко викат заедно. Някои изследователи предполагат, че това описание може да е преувеличено или повлияно от културни възприятия.
Друг разказ на Франсоа Легуа, друг наблюдател от 17-ти век, показва, че додото издава нещо като дрезгаво сумтене. Въз основа на сравнения с гласовете на гълъби и гълъби, които са близки роднини на додото, е възможно видът да е използвал подобни звуци на гукане, бълбукане или тихо сумтене за различни комуникационни цели.
Важно е да се отбележи, че тези описания са ограничени и отворени за тълкуване, така че точните вокализации на додо остават неизвестни.