Когато струната се удържи по-силно, силата, приложена към нея, е по-голяма, което кара струната да вибрира с по-голяма амплитуда. Тази по-голяма амплитуда води до по-силен звук.
Връзката между силата, приложена към струната, и амплитудата на вибрациите се управлява от закона на Хук, който гласи, че силата, необходима за разтягане или компресиране на пружина, е право пропорционална на изместването на пружината от нейното равновесно положение. В случай на китарна струна, струната действа като пружина и силата, приложена върху нея, я кара да се разтяга и вибрира.
В допълнение към силата, приложена към струната, силата на звука зависи и от други фактори, като напрежението на струната, дебелината на струната и разстоянието от моста до звуковия отвор. Въпреки това, за дадена китарна струна, колкото по-силно се дърпа, толкова по-силен ще бъде звукът.