Най-често срещаният начин, по който идиофоните издават звук, е чрез удари с тупалка или чук. Това кара материала на идиофона да вибрира, създавайки звук. Например, ксилофон или маримба се състои от поредица от дървени пръти, които се удрят с чукове, за да се получи различна височина. По същия начин гонгът се удря с чук, за да се получи силен, резониращ звук.
Някои идиофони, като камбани, чинели и триъгълници, се удрят с тупалка или се търкат с пръчка. Това кара метала на инструмента да вибрира, произвеждайки звук. Например, камбана се удря с хлопка или чук, което кара метала на камбаната да вибрира и създава звън. Чинелите се сблъскват заедно, което кара метала на чинелите да вибрира и да издава блестящ, трясък звук.
Други идиофони, като кастанети или клави, се щракват заедно. Това кара дървото или костта на инструмента да вибрира, произвеждайки остър, ударен звук. Например кастанети се щракват между пръстите, за да се създаде ритмичен звук, често свързван с испанската музика. Claves са две дървени пръчки, които се удрят една в друга, създавайки остър, щракащ звук, използван в афро-кубинската музика.
Някои идиофони, като пееща купа или музикален трион, вибрират директно. Пеещите купи са направени от метал и издават богат, резонансен звук, когато се удрят по ръба с чук или се търкат по ръба с пръчка. Музикалният трион е направен от метал и издава гладък, ефирен звук, когато лък се опъне през ръба му.
В заключение, идиофоните произвеждат звук чрез вибрациите на самия инструмент. Те могат да бъдат удряни, търкани, щракани или вибрирани, за да създават различни звуци и височини. Разнообразието от материали, използвани в конструкцията на идиофони, като дърво, метал и кост, допринася за широкия диапазон от звуци, които те могат да издават.