1. Атака:
Атаката се отнася до времето, необходимо на звука да достигне максималната си амплитуда (сила на звука) от момента, в който започне. Той определя колко бързо започва една нота или звук и колко бързо се увеличава интензивността му. Бързата атака ще направи звука по-ударен и незабавен, докато бавната атака ще доведе до по-плавно, по-меко начало.
Например:
- Струнен инструмент с щипка като китара или пиано има бърза атака, защото струната вибрира и достига пълния си обем почти мигновено, когато се щипне.
- Лъков инструмент като цигулка има по-бавна атака, защото лъкът трябва да създаде натиск и триене върху струната, преди звукът да достигне максималната си сила.
2. Забавяне:
Забавянето, от друга страна, се отнася до времето, необходимо на звука да започне след натискане на клавиша или спусъка. По същество това е пауза или празнина между момента, в който дадено музикално събитие е започнало, и момента, в който звукът действително започва.
Забавянето обикновено се използва като ефект в музикалното производство и звуковия дизайн. Може да се приложи към отделни инструменти, вокални песни или дори цели миксове. Чрез регулиране на времето за забавяне музикантите и продуцентите могат да създават различни ефекти, като например:
- Ехо или реверберация:Кратко забавяне може да симулира естествената реверберация на пространство или стая.
- Ефект на удвояване:Малко по-дълго забавяне може да създаде илюзията за два подобни звука, свирещи в унисон.
- Ритмични модели и акценти:По-дългите времена на забавяне, когато се комбинират с обратна връзка и модулация, могат да създадат ритмични модели и интересни звукови пейзажи.
Разбирането на концепциите за атака и забавяне позволява на музикантите и продуцентите да оформят и контролират динамиката на своите звуци, създавайки всичко от отчетливи, ударни тонове до просторни и ефирни звукови пейзажи.