1. Персонификация:
* „Жабата, изкряка той, „Очарователна нотка!“ (На жабата е дадена човешка реч и способността да преценява музиката.)
* "Славеят пребледня от страх." (На птицата се приписват човешки емоции на страх и бледност.)
* "И когато жабата започна да кряка, тя изпя песен на любовта и надеждата." (На славея са дадени човешки качества на любов и надежда.)
2. Сравнение:
* "Гласът й беше като сребърна камбана." (Това сравнява гласа на славея с красивия и деликатен звук на сребърна камбана.)
* "Гласът й, като кадифе, плавен и дълбок." (Тук гласът на славея е сравнен с луксозната и мека текстура на кадифе.)
3. Метафора:
* "Нейната песен беше като ярък диамант, бижу в нощта." (Песента на славея е издигната до нивото на скъпоценен и искрящ скъпоценен камък.)
* "Жабата, надува гърлото си от гордост." (Тази метафора предполага напомпаното самочувствие на жабата, сякаш гърлото й се разширява физически от егото.)
4. Алитерация:
* „Жабата, изкряка той, „Очарователна нотка!“ (Повторението на звука "с" подчертава грубия и груб глас на жабата.)
* "Гласът й беше като сребърна камбана, песента й беше като ярък диамант." (Повторението на звука "s" създава усещане за гладкост и красота, подобно на звуците на сребърна камбана и диамант.)
5. Асонанс:
* „Жабата, изкряка той, „Очарователна нотка!“ (Повторението на краткия звук „о“ в „крякаше“ и „нота“ имитира дрезгавия и неприятен звук на жабата.)
* "Славеят пребледня от страх." (Повторението на звука „i“ в „славей“ и „уплаха“ създава усещане за страх и уязвимост.)
6. Ирония:
* Цялото стихотворение е изградено върху ирония, тъй като плитката похвала и манипулативното поведение на жабата водят до падането на славея.
* Самопровъзгласилият се музикален опит на жабата е ирония, тъй като му липсва истинско разбиране за музиката.
7. Хипербола:
* "Жабата, надува гърлото си от гордост." (Преувеличаването на гордостта на жабата подчертава неговата арогантност и глупост.)
* "Тя пееше цяла нощ, гласът й беше толкова ясен." (Преувеличаването на пеенето на славея подчертава нейната отдаденост и талант.)
Тези фигури на речта допринасят за хумора, сатирата и основното послание на поемата за опасностите от ласкателството и нуждата от самооценка.