Ето защо:
* Физиологичен: Тананикането може да бъде естествен отговор на това да се чувствате добре, спокойни или съсредоточени. Това също може да бъде начин за регулиране на дишането и настроението.
* Социално: Обръщението може да бъде начин да изразите себе си, да се свържете с другите или да създадете успокояваща атмосфера.
* Емоционален: Тананикането може да бъде начин да се справите със стреса, тревожността или скуката. Тя може да бъде и форма на самоуправление.
* обичайно: Някои хора бръмчат по навик, дори когато не са съзнателно наясно да го правят.
* tic: В някои случаи тананикането може да бъде вокален тик, неволно, повтарящо се движение или звук. Това често е свързано с състояния като синдрома на Турет или OCD.
За да определите дали тананикането е тик за конкретен индивид, помислете за тези фактори:
* Честота и интензивност: Честото, натрапчивото и натрапчивото ли е тананикането, или това е от време на време?
* контрол: Може ли човекът да спре да тананика, когато иска?
* Контекст: Възниква ли тананикането в конкретни ситуации или настройки?
* Други симптоми: Има ли други тикове или неволни движения?
Важно е да се отбележи, че:
* Самото тананика не е непременно причина за безпокойство.
* Ако тананикането причинява страдание или влияе на ежедневието, важно е да потърсите професионална помощ.
В заключение, макар че тананикането може да бъде вокален тик в някои случаи, това често е сложно поведение с различни възможни причини и функции. Важно е да разгледате специфичните обстоятелства на индивида, за да определите дали това е тик или нещо друго.