Сънят се завладява, в божествено царство.
Мълчи сега, дете мое, остави духа си да си почине,
Сгушен в любов, в това скръбно гнездо.
Докато лунните лъчи танцуват и сенките избледняват,
Пея ти, където не нахлуват страхове.
Пътуване напред с разперени криле,
Към непознат свят, мирен свят.
През тихи поляни, където бродят духове,
Ще намерите утеха в небесен купол.
Пеперуди пърхат, в толкова ярки цветове,
Насочвайки пътя ти във вечния полет.
Като шепот на ангели, мек и ведър,
Моята приспивна песен се носи в тази мрачна сцена.
Спи сега, мила моя, в прегръдката на любовта,
Както звездната светлина тъче своята небесна благодат.
Времето спря, докато моментите се смесват,
В спомени гравирани, до самия край.
Въпреки че сълзите могат да капят, като дъжд през нощта,
Ще те прегърна, във вечната светлина на любовта.
В тази натрапчива приспивна песен аз те освобождавам,
Да се издигнеш отвъд границите на смъртността.
Върви сега, дете мое, в царството на блаженството,
Където духът ти танцува, във вечна целувка.