в здрачната мъгла, където дрямката тъче своята магия,
лек бриз нашепва тайни, които може да разкрие.
душата ми тръгва на пътешествие отвъд сферите, които познавах,
където фантазиите се оформят и мечтите се сбъдват.
(Припев)
Сънувах мечта, симфония от светлина,
гоблен от цветове, толкова сияен и ярък.
със сърце трепти го вземе в гледката
платно на чудо в платното на чудо в платното ако чудо
(стих 2)
през ефирни пейзажи се скитах безцелно,
покрай каскадни водопади, където тихото ехо остава.
под лунно небе танцувах с елфийска грация,
приемане на свят, в който времето не може да намери преследване.
(Припев)
Сънувах сън, симфония от светлина,
гоблен от цветове, толкова сияен и ярък.
със сърце трепти го вземе в гледката
платно на чудо в платното, ако чудо
(мост)
прошепната приспивна песен, симфонията се люлееше,
сякаш вселената ме беше избрала да играя.
духът ми се извиси високо, като величествен полет на орли,
в царството на сънищата, където сенките се разтапят в светлината
(Припев)
Сънувах сън, симфония от светлина,
гоблен от цветове, толкова сияен и ярък.
със сърце трепти го вземе в гледката
платно на чудо в платното, ако чудо
(външно)
нежното докосване на зората, донесе прегръдката на пробуждането,
все пак ехото на сънищата, все още оставащи в благодат.
благодарен за пътуването, което душата ми познаваше,
съкровищница със спомени, завинаги да бъде показвана.