Алилуя е литургичен израз на радост и възхвала на Бога. Обикновено се пее или рецитира преди четенето на Евангелието по време на християнските богослужения. Думата „Алелуя“ произлиза от еврейската фраза „Алилуя“, което означава „Хвалете Господа“. Често се използва по време на радостни поводи, като Великден, Коледа и други специални тържества.
По време на Великия пост, сезонът, водещ до Великден, използването на Алилуя обикновено е спряно в някои християнски традиции. Вместо Алилуя, думата "Стих" се използва преди евангелското четене. Терминът "Стих" означава началото на евангелския пасаж и показва, че е време да стоим и да слушаме внимателно четенето.
Използването на „Стих“ по време на Великия пост е символичен начин за изразяване на чувство за покаяние и размисъл. Това е напомняне за мрачния и покаятелен характер на сезона на Великия пост, който се фокусира върху събитията, довели до разпъването и възкресението на Исус. Като използват „Стих“ вместо Алилуя, християните признават своята подготовка за празнуването на Великден и радостта, която следва периода на Великия пост.