Тембърът или гласовият тон е отличителното качество на гласа. Това е, което кара гласа на един човек да звучи различно от този на друг, дори ако той произнася едни и същи думи с еднаква височина и сила. Тембърът се определя от формата и размера на гласните струни, размера и формата на гласовия тракт и начина, по който гласните струни вибрират.
Има много различни видове вокални тембри, но някои често срещани включват:
* Ярък: Яркият тембър се характеризира с високочестотни обертонове. Често се свързва с младостта и жизнеността.
* Тъмно: Тъмният тембър се характеризира с нискочестотни обертонове. Често се свързва със зрялост и топлина.
* Богат: Богатият тембър се характеризира с пълна гама от обертонове. Често се свързва с мощен и изразителен глас.
* Тънък: Тънкият тембър се характеризира с липса на обертонове. Често се свързва със слаб или задъхан глас.
2. Стъпка
Височината е височината или ниската височина на гласа. Определя се от честотата на вибрациите на гласните струни. Колкото по-висока е честотата, толкова по-висок е тонът.
Има три основни типа терен:
* Високо: Високият тон се характеризира с честота над средното C (261,6 Hz).
* Среда: Средната височина се характеризира с честота около средата C (261,6 Hz).
* Нисък: Ниският тон се характеризира с честота под средното C (261,6 Hz).
3. Обем
Силата на звука е силата или мекотата на гласа. Определя се от амплитудата на вибрациите на гласните струни. Колкото по-висока е амплитудата, толкова по-силен е звукът.
Има три основни вида обем:
* Силно: Силният звук се характеризира с амплитуда над 85 децибела.
* Умерено: Умереният обем се характеризира с амплитуда между 60 и 85 децибела.
* Меко: Меката сила на звука се характеризира с амплитуда под 60 децибела.
4. Качество
Качеството е широко понятие, което се отнася до цялостния звук на гласа. Той включва тембър, височина, сила на звука и други фактори като артикулация и прозодия.
Има много различни видове вокални качества, но някои често срещани включват:
* Изчистване: Ясният глас се характеризира с добра артикулация и липса на изкривяване.
* Хъски: Дрезгавият глас се характеризира с дрезгав или дишащ звук.
* Назален: Назалният глас се характеризира с прекомерно количество резонанс в носната кухина.
* Гърлен: Гърленият глас се характеризира с прекомерно количество резонанс в гърлото.
Типът вокално качество, което е най-подходящо за конкретна ситуация, зависи от целта на комуникацията и аудиторията. Например, чистият глас е важен за публично говорене, докато дрезгавият глас може да е по-подходящ за пеене или игра.