Моята душа е тази, която зове името. Как звучат сребристо-сладки езици през нощта?

Редовете са от поемата „La Belle Dame sans Merci“ на Джон Кийтс.

Душата на поета го зове да се вслуша в гласа на любимата си, който говори толкова „сребристо сладко” под сребристата лунна светлина като звъна на сребърни камбанки в нощта, който звучи толкова мелодично и очарователно.