(Стих 1)
В един ъгъл на стария ми таван.
Седна на дървен люлеещ се стол,
Боядисани в ярки цветове на дъгата,
С мек и приветлив въздух.
(Припев)
О, люлеещият се стол на дъгата,
Поклащаш ме, о, колко сладко звучиш,
Докато нежно се плъзгам и мечтая с грация,
Горе долу и навсякъде!
(Стих 2)
Принадлежал е на баба ми,
Люлее много мадами да спят.
Бих се промъкнал там, когато и да съм
необходимо спокойствие
Да прегърнеш тази любов толкова дълбоко.
(Припев)
О, люлеещият се стол на дъгата
Люлееш ме, о, колко сладко звучиш
Като нежно се плъзгаш и мечтаеш с грация
Горе долу и навсякъде.
(Мост)
Спомените, които споделихме заедно
Винаги ще държи
скъпо място
Смеехме се, пеехме, шепнехме си тайни
Този стол и аз, в нашето специално пространство
(Outro)
Въпреки че времето може да мине и възрастта да се покаже,
Ще ценя този стар дъгов стол,
При всяко леко полюшване и скърцане
Съдържа несравними истории.