- Липса на обучение: Необучените певци може да нямат необходимите умения и техники, за да произведат приятен вокален тон, което води до напрегнато, грубо или равно пеене.
- Лоша вокална техника: Лошото пеене може също да е резултат от неправилни вокални техники, като прекомерно напрежение в гърлото, прекомерна употреба на вибрато или неправилно поддържане на дишането.
- Проблеми с терена: Певците, които се борят с поддържането на правилната височина, може да звучат неточно или да не могат да уцелят правилните ноти точно, което води до дисонантен и неприятен глас на пеене.
- Липса на музикалност: На лошото пеене може да липсва музикалност или изразителност, често да изглежда монотонно, лишено от емоции или лошо синхронизирано със съпровождащата музика.
- Назален или гърлен тон: Назалното пеене възниква, когато твърде много резонанс е концентриран в носната кухина, което води до тънък и нерезонансен звук. Гърлен тон, от друга страна, се случва, когато звукът е твърде тежък и идва от гърлото, без яснота и проекция.
- Злоупотреба с глас: Лошото пеене може също да е резултат от злоупотреба с гласните струни, като пеене твърде силно, твърде често или без подходяща вокална загрявка. Това може да доведе до напрежение на гласа, дискомфорт и потенциално дълготрайно увреждане на гласа.
Важно е да се отбележи, че способността за пеене е субективна и това, което може да се счита за „лошо“ пеене за един човек, може да не е такова за друг. Личният вкус, стил и музикален контекст играят важна роля във възприемането на качеството на пеенето.