Емоционално изразяване: Музиката предоставя начин на поробените индивиди да изразят емоциите си и да намерят утеха в трудни моменти. Пеенето им позволи да обработят преживяванията си, да облекчат стреса и да се свържат с общността си.
Духовна връзка: Много поробени хора намериха утеха в религиозните вярвания. Пеенето на спиричуълс и химни беше форма на поклонение и начин за свързване с по-висша сила. Тези песни им позволиха да се справят с трудностите, които претърпяха, и да намерят сила във вярата си.
Разказване на истории: Песните често са служили като форма на разказване на истории, предавайки уроци, традиции и колективни спомени от едно поколение на друго. Чрез песните поробените индивиди запазват своята история и култура, запазвайки живо наследството си въпреки потиснатите обстоятелства.
Комуникация: В някои случаи робите са използвали песни като средство за комуникация. Полевите викове, например, бяха работни песни, които позволяваха на робите, работещи на полето, да общуват помежду си на големи разстояния.
Съпротивление: Понякога пеенето беше форма на съпротива. Робите могат да използват песни, за да изразят фино недоволство, да критикуват системата на робство или да споделят кодирани послания за надежда и освобождение.
Механизъм за справяне: Музиката е помагала на поробените индивиди да се справят с физическите и психологически щети от своите преживявания. Пеенето даде отдушник на болката им и им позволи да избягат за момент от суровата реалност на робството.
Като цяло, пеенето е многостранен механизъм за справяне за поробените хора. Служи като емоционална терапия, духовно убежище, средство за социална връзка, инструмент за съпротива и начин за запазване на тяхната културна идентичност.