Звуковите вълни са вибрации във въздуха, които достигат до ушите ни. Когато тези вълни ударят тъпанчетата ни, те ги карат да вибрират, което изпраща сигнали до мозъка ни, които се интерпретират като звук. Амплитудата на звуковата вълна е колко се променя въздушното налягане, докато вълната преминава, което от своя страна определя колко вибрира тъпанчето. По-високите амплитуди причиняват по-големи вибрации и следователно по-силни звуци.
В музикалната нотация силата на звука обикновено се обозначава с динамични маркировки, като "forte" (силно), "piano" (меко) и "mezzo forte" (умерено силно). Тези маркировки могат да се използват за определяне на общия обем на парче или раздел, както и за създаване на контраст и форма в музиката.
Човешкото ухо е в състояние да чува широк диапазон от сила на звука, от много тих шепот до силни шумове, които могат да причинят болка. Най-тихият звук, който средното човешко ухо може да чуе, е около 20 децибела (dB), докато прагът на болка е около 120 dB.