1. Тоналност :Шьонберг отхвърля традиционната тонална система, базирана на мажорни и минорни гами, която е била основата на западната музика от векове. Той прегърна атоналността, композиционна техника, която изостави концепцията за тонален център, което доведе до музика с по-дисонантен и неструктуриран звук.
2. Хармония :Музиката на Шьонберг често използва сложни и нетрадиционни хармонични структури. Той експериментира с нови акордови прогресии, дисонантни интервали и разширени тонални ресурси, предизвиквайки традиционните хармонични практики на функционална тоналност.
3. Мелодия :Мелодичното писане на Шьонберг се отклонява от традиционните лирични и симетрични мелодии на класическата музика. Той използва неправилни и ъглови мелодични линии, включващи отделни интервали, чести скокове и широк диапазон на тона.
4. Ритъм :Ритмичният език на Шьонберг също беше новаторски. Той се откъсва от редовните и предвидими ритмични модели на класическата музика и въвежда неправилни ритми, синкопи и сложни ритмични структури.
5. Формуляр :Шьонберг експериментира с нетрадиционни музикални форми, предизвиквайки традиционните структури на формата на соната-алегро, рондо и вариации. Той създава нови официални дизайни, които често са фрагментирани, асиметрични и непредвидими.
6. Тембър :Шьонберг отдава голямо значение на използването на тембър и инструментален цвят. Той често използва необичайни комбинации от инструменти, изследва разширени техники и експериментира с нови звуци и текстури.
Музиката на Шьонберг беше революционна и предизвикателна за съвременната публика, свикнала с традиционните класически форми. Неговите иновации полагат основите за развитието на модернизма и атоналността в музиката на 20-ти век.