Когато се удари ксилофон, той вибрира с естествената си честота. Тази честота се определя от дължината, дебелината и материала на пръта. Колкото по-дълга е лентата, толкова по-ниска е честотата и по-ниската височина на звука. Колкото по-дебела е лентата, толкова по-висока е честотата и толкова по-висока е височината на звука.
Стълбовете на ксилофона са подредени по височина, като най-дългите са отдолу, а най-късите са отгоре. Това позволява на музиканта да свири мелодии и хармонии, като удря различни тактове.