Първа част (Allegro ma non troppo, un poco maestoso):
- Хомофония:Началната тема започва в хомофонична текстура, където мелодията е придружена от акорди.
- Полифония:Движението се развива с фугални секции, включващи няколко независими мелодични линии.
- Контрапункт:В цялото движение се използват различни контрапунктични средства, като канони и обратим контрапункт.
Втора част (Molto vivace):
- Скерцо и трио:Втората част редува оживена скерцо част в хомофонична текстура с контрастни, по-лирични части (триото), включващи комбинация от хомофония и полифония.
Трета част (Adagio molto e cantabile):
- Хомофония с оркестров съпровод:Бавната трета част представя течаща мелодия предимно в хомофонична текстура, подкрепена от акомпанимента на оркестъра.
Четвърта част (Allegro assai):
- Полифонична фуга:Финалът започва с мощна част от фуга в полифонична текстура.
- Хомофония:Хорът влиза с хомофонична настройка на темата от "Одата на радостта" на Фридрих Шилер, съпроводена от оркестъра.
- Полифония и хомофония:Движението съчетава полифонични и хомофонични текстури, докато хорът и оркестърът преплитат своите части, достигайки кулминацията си в грандиозен и величествен звук.
Като цяло:
Симфония № 9 демонстрира майсторството на Бетовен в музикалната текстура. Използването на хомофония, полифония и контрапунктични техники създава гоблен от звук, от сложните фугални части до ликуващия хоров финал. Разнообразните текстури на симфонията допринасят за нейното богатство и емоционално въздействие.