1. Атоналност и политоналност:
- Атоналността се отнася до музика, на която липсва традиционен тонален център или ключ. Включва използването на дисонансни интервали и нетрадиционни хармонии, за да се създаде усещане за неяснота и напрежение.
- Политоналността е едновременното използване на две или повече тоналности или ключови центрове в музикално произведение, което води до сблъсък или наслоен ефект.
2. Сериализъм:
- Сериализмът е композиционен метод, основан на организирането на музикални елементи, като височина, продължителност и динамика, в подредени серии или последователности. Всеки елемент е систематично разнообразен и развит в цялото парче.
3. Случайна музика и алеаторична музика:
- Случайната музика, известна още като алеаторична музика, включва елементи на произволност или случайност в своята композиция. Композиторите могат да включат импровизация, хвърляне на зарове или други непредвидими фактори, за да определят определени аспекти на музиката.
4. Електроакустична и електронна музика:
- Електроакустичната музика съчетава традиционни акустични инструменти с електронни звуци и технологии, като магнетофони, синтезатори и електронни ефекти.
- Електронната музика, от друга страна, е изцяло създадена с електронни средства и не включва акустични инструменти.
5. Минимализъм:
- Минимализмът е музикален стил, характеризиращ се с повтарящи се модели, ограничен музикален материал и постепенна еволюция на звука с течение на времето. Често създава усещане за медитативно съзерцание и се фокусира върху фините промени и вариации в рамките на проста структура.
6. Spectral Music:
- Спектралната музика се основава на анализа и манипулирането на звуковия спектър. Композиторите използват компютърни технологии, за да изучават и трансформират звуковите характеристики на звуците, създавайки сложни и богати звукови текстури.
7. Разширени техники:
- Инструменталистите и вокалистите използват разширени техники, за да произвеждат нови звуци извън традиционните методи на свирене или пеене. Тези техники могат да включват необичайни артикулации, подготовка на инструмента или вокални звуци като глосолалия или гърлено пеене.
Тези техники позволиха на композиторите да се откъснат от традиционните музикални практики и да изследват нови звукови възможности, което доведе до разнообразна гама от музикални стилове и иновации, които продължават да оформят съвременната музика.