Бандолата е струнен музикален инструмент, принадлежащ към семейството на лютнята, свирен предимно в различни региони на Латинска Америка и Карибите, особено в страни като Колумбия, Венецуела и Мексико. Тя е тясно свързана с инструменти като мандолина и китара.
Характеристики:
1. Форма:
- Бандолата обикновено има крушовидно или заоблено тяло с къса шия.
2. Низове:
- Бандолата обикновено има четири или пет двойни струни, което означава, че всяка линия се състои от две струни, настроени в унисон.
3. Настройка:
- Има няколко общи настройки за бандола, но една от най-разпространените е G-D-A-E-B, подобна на настройката на петте най-добри струни на китара.
4. Техники на игра:
- На бандола може да се свири с помощта на различни техники, включително скубане, дрънкане и сложни модели за събиране с пръсти.
5. Традиционна музика:
- Бандолата се използва широко в традиционната латиноамериканска музика, като музиката на Андите, колумбийската народна музика, венецуелското джоропо и различни жанрове в Мексико.
Видове бандоли:
1. Bandola Llanera:
- Този тип бандола е видна в музиката llanera на венецуелските равнини и е известна с високия си звук.
2. Бандола Андина:
- Bandola andina е често срещана в музиката на Андите и има малко по-голямо тяло в сравнение с bandola llanera.
3. Bandola Oriental:
- Ориенталската бандола, известна още като куатро, е популярна в източните райони на Венецуела и често се използва в джоропо музиката.
4. Мексиканска бандола:
- Този тип бандола е преобладаващ в мексиканската народна музика, особено в жанрове като son jarocho и huapango.
Бандолата има културно значение в регионите, където се свири, а музикантите в Латинска Америка и Карибите я ценят заради уникалния й звук и принос към традиционната музика.