1. Форма и размер:
- Мандолината е с по-малък размер в сравнение с цигулката. Обикновено има закръглено, крушовидно тяло, докато цигулката има по-ъглова и извита форма на тялото.
- Мандолината има по-къс врат от цигулката и праговете на мандолината са по-близо един до друг.
2. Низове:
- Мандолината обикновено има осем струни, подредени в четири чифта по две, докато цигулката има четири струни.
- Струните на мандолина се настройват на квинти, както струните на цигулка, но струните на мандолина се настройват една октава по-високо от тези на цигулката. Това придава на мандолината по-висок, по-ярък звук.
3. Звук и тембър:
- Мандолината издава ярък, смел звук, който често се описва като сладък и мек. Той е в състояние да произвежда широка гама от звуци и техники, включително тремоло, вибрато и дрънкане.
- Цигулката, от друга страна, има топъл, звучен и изразителен звук. Той е известен със способността си да произвежда широка гама от тембри и емоции чрез техники на лъкове като легато, стакато и спикато.
4. Техники на игра:
- На мандолина се свири чрез скубане на струните с плектър (медиатор), подобно на китара.
- На цигулка се свири с опъване на лък по струните. Играчът може да използва различни части на лъка, като върха или жабата, и различни удари на лъка, за да създава разнообразни звуци.
5. Музикални приложения:
- Мандолината обикновено се използва в различни жанрове като блуграс, фолклорна музика, келтска музика и традиционна италианска музика.
- Цигулката, поради своята универсалност, е виден инструмент в класическата музика, джаза, народната музика и много други музикални жанрове.
В обобщение, въпреки че и мандолината, и цигулката са струнни инструменти, те имат различни физически характеристики, стилове на свирене и музикални приложения, което ги прави различни инструменти със собствени уникални характеристики и роли в музиката.