1. Приемане и усилване: Електрическите китари имат пикапи, които по същество са електромагнити близо до струните. Когато струните вибрират, те индуцират съответен електрически сигнал в пикапите. След това този сигнал се усилва от китарния усилвател.
2. Резонанс: Когато усиленият сигнал се възпроизвежда през високоговорителя на китарата, той създава звукови вълни, които могат да взаимодействат със струните. Ако честотата на звуковите вълни съвпада с естествената резонансна честота на струна, тази струна ще започне да вибрира симпатично.
3. Положителна обратна връзка: Докато вибриращата струна се движи покрай пикапа, тя индуцира друг електрически сигнал, който отново се усилва и възпроизвежда през високоговорителя. Това създава положителна обратна връзка, което води до бързо увеличаване на амплитудата на вибрациите и силата на звука.
4. Продължително писък: Докато се поддържат условията за симпатична вибрация, струната ще продължи да вибрира и да издава висок, продължителен писък. Този скърцащ шум може да се контролира чрез регулиране на силата на звука, тона и близостта на китарата до усилвателя.
По същество обратната връзка възниква, когато усиленият звук от високоговорителя се улавя от пикапите на китарата, създавайки самоподсилваща се звукова верига, която резонира със струните. Въпреки че обратната връзка може да бъде нежелано явление в някои ситуации, китаристите също могат умишлено да я използват, за да създадат различни музикални ефекти.