Развитието на съвременната музикална нотация се приписва на група бенедиктински монаси през 11 век, по-специално на Гуидо д'Арецо (ок. 991-ок. 1033) и неговите колеги в бенедиктинския манастир в Помпоза, Италия. Guido d'Arezzo често е смятан за "Бащата на западната музика" поради значителния му принос в областта. Ето по-подробно обяснение на ролята на Гуидо д'Арецо в изобретяването на музикални ноти:
1. Система Solfège:
Guido d'Arezzo разработи системата solfège, която използва срички за представяне на музикални височини. Сричките "До", "Ре", "Ми", "Фа", "Сол", "Ла" и "Ти" (по-късно променени на "До") са приписани към седемте ноти на музикалната скала. Тези срички произлизат от първите срички на латинския химн „Ut queant laxis“, използван от Гуидо за преподаване на музика.
2. Линии и интервали:
Гуидо въведе концепцията за използване на линии и интервали върху жезъла за представяне на музикална височина. Всеки ред и интервал съответстват на определена музикална нота. Първоначално петолинието се състоеше от четири реда, като интервалите представляваха нотите между тях. С течение на времето персоналът беше разширен до пет линии, което осигури по-широк диапазон от терени.
3. Ключове и ключови подписи:
Гуидо също така разработи система от ключове, които са символи, поставени в началото на жезъла, за да посочат нивото на височината на нотите. Той използва буквите "F" и "C", за да представи нотите "fa" и "do" на специфични линии на жезъла. Освен това Гуидо въвежда концепцията за ключовите сигнатури, които определят диезите или бемолите, които трябва да се прилагат към определени ноти в музикалното произведение.
Въпреки че приносът на Гуидо д'Арецо е основополагащ, важно е да се отбележи, че развитието на съвременната музикална нотация е колективно усилие, обхващащо няколко века. Други забележителни фигури, като Франко от Кьолн и Йоханес де Гирландия, също имат значителен принос за усъвършенстването на музикалната нотация през Средновековието и след това.