1. Идентифицирайте ключа на саксофона. Най-често срещаните клавиши за саксофон са Bb (си бемол), Eb (ми бемол) и C.
2. Определете разликата в интервала между написаните ноти и ключа на саксофона.
За Bb саксофон:Написаните ноти се транспонират надолу с един цял тон.
За Eb саксофон:Писмените ноти се транспонират нагоре с голяма терца.
За C саксофон:Не е необходимо транспониране.
3. Приложете транспонирането към писмените бележки.
За Bb саксофон:Ако видите писмена нота на C, бихте изсвирили Bb на саксофона.
За Eb саксофон:Ако видите писмена нота на C, бихте изсвирили E на саксофона.
Ето таблица, обобщаваща транспонирането за най-често срещаните клавиши на саксофона:
| Писмена бележка | Bb саксофон | Eb саксофон | C саксофон |
|---|---|---|---|
| C | Bb | E | C |
| D | C | F# | D |
| E | Db | G | E |
| F | Eb | A | F |
| G | F | Bb | G |
| A | Gb | B | A |
| B | Ab | C# | B |
Не забравяйте, че клавишът на саксофона се отнася до нотата, която звучи, когато натиснете най-долния клавиш, без да натискате други клавиши. Корекциите за транспониране са направени така, че саксофонът да може да свири с различни тонове, като същевременно използва същите модели на пръсти като написаната музика.
Важно е да се отбележи, че някои съвременни композитори може да пишат части за саксофон, които не са транспонирани, така че винаги проверявайте отново музиката, за да сте сигурни, че транспонирате правилно. Освен това има други видове саксофони, като F и бас саксофони, които имат свои собствени конвенции за транспониране.