Лютнята е струнен инструмент, който е бил популярен в Европа през Ренесанса и ранния барок. Има заоблено тяло и гриф с прагове и се свири чрез скубане на струните с пръсти. Лютнята се използва в различни жанрове, включително солова музика, камерна музика и опера.
Популярността на лютнята обаче започва да намалява през късния бароков период, тъй като постепенно е заменена от клавесина. Клавесинът е клавишен инструмент, който произвежда звук чрез скубане на струни с перца. Тя беше по-силна и по-гъвкава от лютнята и беше по-подходяща за по-големите, по-сложни музикални форми от бароковия период.