1. Време и рутина :Звънът на камбаните в концентрационните лагери отбелязваше началото и края на ежедневието на затворниците, създавайки усещане за монотонност и загуба на индивидуалност.
2. Дехуманизация :Камбаните са действали като начин за потисниците да контролират живота на затворниците, тъй като са прекъсвали мислите и действията на затворниците, свеждайки ги до обикновени автомати.
3. Напомняния за загуба и смърт :Камбаните често се свързват с придвижването на затворниците към газовите камери или други форми на екзекуция. В резултат на това те служеха като постоянно напомняне за надвисналата заплаха от смърт и крехкостта на живота.
4. Загуба на надежда :Безмилостният звън на камбаните засилва отчаянието на затворниците и разбива надеждите им за освобождение или оцеляване.
5. Морално безразличие :Постоянното присъствие на камбаните нормализира ролята им в контекста на концентрационните лагери, отразявайки десенсибилизацията на затворниците и тяхното приемане на жестокостта като част от ежедневието им.
6. Символ на потисничеството :Камбаните представляваха властта на потисниците, които използваха звука като инструмент за контрол и сплашване, сигнализирайки, че затворниците винаги са били под наблюдение.
Като цяло камбаните в „Нощ“ допринасят за цялостната атмосфера на потисничество, безнадеждност и дехуманизация, която характеризира преживяванията в концентрационния лагер, описани в романа.