1. Съпротивление: По-твърдите тръстики предлагат по-голямо съпротивление на въздушния поток, когато духате в саксофона. Това изисква по-силен устен (начина, по който оформяте устата и устните си) и по-голям натиск при дишане, за да произведете звук.
2. Тон: По-твърдите тръстики обикновено произвеждат по-ярък и по-проникващ тон. Те са склонни да подчертават високите хармоници на звуковия спектър на инструмента, правейки звука "по-остър" или по-резлив.
3. Сила на звука: По-твърдите тръстики са склонни да произвеждат по-силен звук в сравнение с по-меките тръстики.
4. Интонация: По-твърдите тръстики може да изискват лека корекция в настройката на саксофона, тъй като те са склонни да повишават общата височина на инструмента.
5. Контрол и артикулация: По-твърдите тръстики могат да осигурят по-добър контрол и артикулация за опитни саксофонисти, които са развили необходимия устен и техника. Те позволяват по-прецизно и отзивчиво свирене на език и стакато.
6. Издръжливост: Играта с по-твърди гъдулки изисква повече физическо усилие, така че може да е по-уморително за начинаещи или играчи с по-слаби устни. По-меките гъдулки може да са по-подходящи за продължителни сесии на игра.
Като цяло изборът на твърдост на тръстиката зависи от нивото на умения на играча, музикалния стил и личните предпочитания. Начинаещите саксофонисти често започват с по-меки гъдулки, за да развият своя амбушюр и техника, докато по-опитните играчи може да предпочетат по-твърди гъдулки за специфични музикални контексти или жанрове.