1. Коренна позиция:
Както при пиано, така и при китара, основната позиция на акорда е най-ниската нота на акорда. Тази нота определя името на акорда и установява тоналния център.
2. Структура на акорда:
Както акордите за пиано, така и за китара са изградени с помощта на купчини терци. Например, основно до мажорно тризвучие се състои от нотите C, E и G, които са подредени в интервали от терци (C до E е голяма терца, а E до G е малка терца). Този принцип важи и за по-сложни акорди.
3. Инверсии:
Инверсии възникват, когато основната нота не е най-ниската нота в акорда. Както пианото, така и китарата могат да свирят акорди в различни инверсии, като променят реда на нотите. Например, до мажорен акорд може да се изсвири в първа инверсия с ми като най-ниска нота (E-G-C) или във втора инверсия с G като най-ниска нота (G-C-E).
4. Гласове на акорди:
Озвучаването на акордите се отнася до специфичното подреждане на нотите в акорда. Докато акордите на пиано се свирят вертикално (като всички ноти се ударят едновременно), акордите на китарата обикновено се свирят хоризонтално (като нотите се изтръгват една след друга). Китаристите използват различни пръсти и техники, за да създадат различни гласове за един и същи акорд.
5. Прогресии на акорди:
И пианистите, и китаристите използват прогресия на акорда, за да създадат усещане за движение и прогресия в музикално произведение. Обичайните акордови прогресии, като I-IV-V-I (в ключа на C, това би било C-F-G-C), се използват в различни музикални жанрове и могат да се свирят на двата инструмента.
Не забравяйте, че докато акордите за пиано и акордите за китара споделят прилики в своите функции и структури, те се различават по своята физическа настройка и техники на свирене. Акордите за китара често изискват повече сръчност и координация поради включените пръсти, докато акордите за пиано могат да осигурят по-богати текстури и хармонии с множеството си клавиши.