Количеството звук, произведен от барабана, се определя от редица фактори, включително размера и дебелината на главата на барабана, напрежението на главата на барабана и силата, с която се удря главата на барабана. Когато главата на барабана се удари по-силно, тя вибрира по-енергично и произвежда по-силна звукова вълна.
Връзката между силата на удара и силата на звука не е линейна. С други думи, удвояването на силата на удара не удвоява силата на звука. Вместо това, силата на звука се увеличава логаритмично, което означава, че всяко удвояване на силата на удара води до прогресивно по-малко увеличение на силата на звука.
Логаритмичната връзка между силата на удара и силата на звука се дължи на начина, по който човешкото ухо възприема звука. Ухото е по-чувствително към промени в силата на звука при по-ниски нива, отколкото при по-високи нива. Ето защо шепот може да се чуе в тиха стая, докато силен шум може да се чуе дори от разстояние.
Логаритмичната връзка между силата на удара и силата на звука също обяснява защо е възможно да се свири на барабан много тихо, без да се произвежда забележим звук. Това е така, защото ухото е по-малко чувствително към промени в силата на звука при по-ниски нива.