В по-дълъг инструмент звуковите вълни трябва да изминат по-голямо разстояние, преди да бъдат отразени. Това означава, че честотата на звуковите вълни е по-ниска, което води до по-ниска височина. Обратно, в по-къс инструмент звуковите вълни трябва да изминат по-късо разстояние, преди да бъдат отразени. Това означава, че честотата на звуковите вълни е по-висока, което води до по-висок тон.
Този принцип може да се види в различни инструменти. Например, най-дългите струни на китара или бас произвеждат най-ниските ноти, докато най-късите струни произвеждат най-високите ноти. Това е в съответствие с връзката между дължината на инструмента и височината на звука.
Разликата във височината между дългите и късите инструменти е очевидна и при духовите инструменти. При по-дълъг духов инструмент, като тромбон или туба, въздушният стълб изминава по-голямо разстояние, преди да излезе от инструмента. Това означава, че честотата на звуковите вълни е по-ниска, което води до по-ниска височина. Обратно, при по-къс духов инструмент, като флейта или кларинет, въздушният стълб изминава по-късо разстояние, преди да излезе от инструмента. Това означава, че честотата на звуковите вълни е по-висока, което води до по-висок тон.
Като разбират връзката между дължината на инструмента и височината на звука, музикантите могат да контролират височината на звука, който произвеждат. Това им позволява да възпроизвеждат музика с широк диапазон от височини, от високи до ниски.