Най-ранните известни цигулки датират от 1500 г., като някои от най-известните ранни цигулки са направени от италиански лютиери като Андреа Амати и Гаспаро да Сало. Тези ранни цигулки обикновено са били по-малки по размер и са имали по-висок тон в сравнение със съвременните цигулки.
С течение на времето цигулката претърпява различни модификации и подобрения в своя дизайн и конструкция. През 16-ти и 17-ти век лютиери като Антонио Страдивари и Джузепе Гуарнери дел Джезу имат значителен принос за развитието на цигулката, усъвършенствайки нейната форма, пропорции и материали, за да постигнат по-богат и по-резонансен звук.
Цигулката продължава да се развива през 18-ти и 19-ти век, като лютиерите експериментират с различни материали, форми и техники за конструиране, за да подобрят тоналните качества на инструмента и възможността за свирене. Днес цигулката остава широко признат и ценен инструмент, заемащ централно място в класическата музика и оркестрите по целия свят.