Трябва ли динамичните маркировки в музикална партитура да са еднакви за всеки инструмент в тази конкретна част?

Динамичните маркировки не трябва да са еднакви за всеки инструмент в определена част от партитурата. Докато общото динамично ниво може да бъде посочено, диригентите и музикантите интерпретират и прилагат динамиката според характера и диапазона на всеки инструмент. Фактори като цвят на тона, теситура и надпис на индивидуална част могат да повлияят на специфичното динамично ниво, избрано за всеки инструмент. Музикантите вземат предвид как техният инструмент се смесва с другите, за да постигнат желания музикален баланс и израз.

Например, в пасаж, отбелязан с mezzo-forte (mf), флейта може да свири малко по-тихо, за да избегне надсилването на струната, докато тромпет може да стърчи по-видно, за да пресече ансамбъла. Тази практика позволява по-нюансирано и детайлно предаване на предвидената от композитора динамика и допринася за цялостното богатство и изразителност на музикалното изпълнение.