1. Вибрато :Това е техника, при която изпълнителят променя височината малко над и под номиналната височина, създавайки пулсиращ или трептящ ефект в звука.
2. Артикулация :Това се отнася до начина, по който изпълнителят започва и спира нотите. Различните артикулационни техники могат да създадат разнообразни ефекти, като tonguing (използване на езика за артикулиране на ноти), staccato (кратки, отделни ноти) и legato (плавни, свързани ноти).
3. Динамика :Това се отнася до силата на звука или силата на звука. Изпълнителят може да променя динамиката, за да създаде контраст и да оформи музикалната фраза.
4. Амбушюр :Това се отнася до начина, по който изпълнителят позиционира устните и мускулите на лицето си, за да произведе звук на флейтата. Фините настройки на устието могат да променят тона и тембъра на флейтата.
5. Дишане :Начинът, по който диша изпълнителят, също може да повлияе на звука на флейтата. Дълбокото и контролирано дишане може да помогне за произвеждането на последователен и резониращ звук.
6. Орнаментация :Това се отнася за добавяне на декоративни нотки или разкрасявания към мелодията. Орнаментите могат да добавят интерес и вариация към звука на флейтата.
7. Разширени техники :Те включват нетрадиционни или експериментални техники на свирене, които разширяват традиционните възможности на флейтата, като трептене на език, мултифония и глисанди.
Комбинирайки тези изразителни техники, изпълнителят на флейта може да създаде широка гама от музикални ефекти и цветове, обогатявайки своите музикални изпълнения.