Защо нотите от лентите на ксилофона стават по-ниски, когато са по-дълги?

Бележките от тактовете на ксилофона стават по-ниски, когато тактовете са по-дълги поради връзката между дължината на вибриращия обект и честотата на неговите вибрации. Колкото по-дълъг е обектът, толкова по-бавни са вибрациите и толкова по-ниска е честотата на произведения звук.

Когато ксилофонът бъде ударен, той вибрира с естествената си честота, която се определя от неговата дължина, плътност и свойства на материала. Колкото по-дълга е лентата, толкова по-ниска е естествената честота и по-ниска е височината на произведения звук. Това е така, защото по-дългата лента има повече маса и следователно изисква повече енергия, за да вибрира на същата честота като по-късата лента. В резултат на това по-дългата лента вибрира с по-бавна скорост, създавайки по-ниска височина.

Същият принцип важи и за други вибриращи обекти, като струни, стълбове въздух и мембрани. Като цяло, колкото по-дълъг е вибриращият обект, толкова по-ниска е височината на произведения звук. Това е важна концепция в музиката и акустиката и се използва за проектиране и настройка на инструменти за създаване на специфични височини.