1. Въздушен поток :Когато флейтист вдухва въздух във флейтата, той създава въздушна струя, която навлиза в инструмента през отвора на амбушюра. Тази въздушна струя обикновено е насочена срещу ръба на отвора на амбушюра.
2. Ефект на Бернули :Когато въздушната струя удря ръба на отвора на амбушюра, тя създава област с ниско налягане. Това се дължи на ефекта на Бернули, който гласи, че с увеличаване на скоростта на течност (в този случай въздух), налягането й намалява.
3. Осцилиращ въздушен стълб :Областта с ниско налягане, създадена от ефекта на Бернули, кара въздухът вътре в жлеба да бъде изсмукан през отвора на амбушюра. Това генерира смущение или вибрации във въздушния стълб вътре в канала.
4. Стоящи вълни :Въздушният стълб вътре във флейтата действа като резонатор. Докато въздухът вибрира, той създава стоящи вълни, които са неподвижни вълни, които остават фиксирани в пространството. Всяка стояща вълна има специфична честота и дължина на вълната, които определят височината на произведената нота.
5. Резонанс :Формата и дизайнът на флейтата, включително нейната дължина и разположението на тоналните отвори, са проектирани да резонират със специфични честоти. Когато флейтистът вдухва въздух във флейтата и създава стояща вълна, която съответства на една от резонансните честоти на флейтата, звукът се усилва и проектира.
6. Позициониране на пръстите :Чрез отваряне и затваряне на различни звукови отвори на флейтата с пръстите си, флейтистите могат да променят дължината на вибриращата въздушна колона и по този начин да контролират височината на произведените ноти.
В обобщение, вибрациите на флейтата се произвеждат, когато въздушна струя е насочена през отвора на амбушюра, създавайки област с ниско налягане и карайки въздушния стълб вътре в флейтата да вибрира. Стоящите вълни, генерирани във флейтата, резонират на определени честоти, усилвайки и излъчвайки звука.