1. Амбушюр :Чрез регулиране на амбушюра, свирачът може да контролира количеството въздух, което тече през флейтата, влияейки директно върху силата на звука. По-малкият отвор на амбушюра ограничава въздушния поток, което води до по-мек тон, докато по-големият отвор на амбушюра позволява повече въздушен поток и по-силен звук.
2. Сила на издухване :Свирачът може да променя силата на звука на флейтата, като променя силата на духане. Нежното, спокойно издухване създава по-мек звук, докато увеличаването на силата на въздуха, изтласкан от белите дробове, повишава нивото на звука.
3. Посока на въздуха :Ъгълът на въздушната струя, насочен към отвора на амбушюра, също влияе върху силата на звука. Насочването на въздуха по-перпендикулярно през амбушюра произвежда по-силен звук в сравнение с когато въздухът е насочен под наклонен ъгъл.
4. Поставяне на пръстите :Разположението на пръстите върху клавишите може да повлияе на силата на звука. Например, натискането на клавишите докрай (известно като "клавишно легло") помага да се получи по-пълен звук, отколкото ако пръстите натискат клавишите само частично. Тази прецизна техника на свиване влияе върху устойчивостта, резонанса и силата на звука на тона.
5. Конструкция и материали на флейта :Дизайнът на флейтата, строителните материали и отворът могат да повлияят на обема. Някои флейти са проектирани с акустични характеристики като по-големи размери на отвора или модифицирани ключови механизми за подобряване на проекцията и общата сила на звука на инструмента. Различни материали, използвани в конструкцията на флейта, като благородни метали, също могат да доведат до фини вариации в силата на звука и тоналните характеристики.
6. Избор на глава :Професионалните флейтисти често притежават множество глави, всяка с различни характеристики. Някои глави може да са по-подходящи за специфични стилове на игра или динамика. Флейта с глава, която поддържа по-голямо съпротивление на въздушния поток, може да е по-подходяща за по-силни пасажи или оркестрови настройки в сравнение с глава, която улеснява свиренето и по-меките тонове.
7. Динамични маркировки :Динамични маркировки, като форте (силно), пиано (меко), кресчендо (постепенно нарастване на силата на звука) и диминуендо (постепенно намаляване на силата на звука), насочват флейтистите да контролират силата на звука на тяхното изпълнение въз основа на указанията на музикалната партитура.
8. Микро корекции :Опитни флейтисти използват фини настройки извън основните техники, споменати по-горе. Тези микро-настройки включват фини промени в устието, скоростта на дишане и артикулацията, което им позволява да контролират дори много малки вариации в силата на звука и цвета на тона.
Чрез комбиниране и усъвършенстване на тези техники, флейтистите могат да постигнат широк диапазон от динамично изразяване, от меки, деликатни тонове до мощни, властни звуци, създавайки музикални изпълнения, които пленяват слушателите.