Резонанс:
Резонанс възниква, когато естествената честота на обект съвпада с честотата на приложена сила. В случай на камертон, зъбците вибрират на определена честота, когато се ударят. Когато вибриращата вилица се държи в контакт със звукова платка, тя също започва да вибрира на същата честота. Това е така, защото вибрациите от камертона се предават на звуковата платка през точката на контакт.
Механизъм на усилване:
Звуковата дъска обикновено е направена от тънък, гъвкав материал като дърво или метал. Когато вибрациите на камертона карат звуковата платка да вибрира, по-голямата повърхност на платката усилва звуковите вълни, произведени от камертона. Звуковата дъска действа като резонатор, като подобрява звука и го прави по-силен.
Акустични свойства:
Акустичните свойства на звуковата дъска играят решаваща роля за усилване на звука. Формата, материалът и дебелината на дъската определят нейната резонансна честота и колко ефективно може да усилва звуковите вълни. Обикновено звуковите платки са проектирани да имат резонансна честота, близка до тази на камертона, за да се постигне максимално усилване.
Излъчване на звукови вълни:
Докато звуковата дъска вибрира, тя излъчва звукови вълни по-ефективно от камертона сам. По-голямата повърхност на дъската позволява по-голямо изместване на въздуха, което води до по-силни звукови вълни. Звуковата платка ефективно свързва вибрациите на камертона с околния въздух, усилвайки звука и позволявайки му да бъде чут на по-голямо разстояние.
В обобщение, когато вибриращ камертон се държи в контакт със звукова платка, резонансът на дъската усилва звуковите вълни, произведени от камертона. По-голямата повърхност и акустичните свойства на звуковата дъска засилват вибрациите и излъчват звукови вълни по-ефективно, което води до усилен и по-силен звук.