По време на Ренесанса композиторите свободно украсяват ясни мелодии, за да създават нови произведения на художествената музика. Този процес, известен като пародия, включва вземане на съществуваща мелодия (често от религиозно произведение) и използването й като основа за нова композиция, често полифоничен мотет. Композиторът може да добави нови гласове към мелодията, да промени ритъма или да добави нов текст. Тази практика позволява на композиторите да създават нова музика, като същевременно отдават почит на оригиналните мелодии.