1. Lied (художествена песен):
Шуберт се счита за един от пионерите на немската лъжа, комбинация от поезия и музика, която достига нови висоти на артистичност и емоционална дълбочина. Той е композирал над 600 песни, в които е звучал стихове от различни поети, включително Гьоте, Шилер и Хайне. Неговите настройки се характеризират с перфектно сливане на текст и музика, с мелодии, които подсилват поетичните образи.
2. Експресивна мелодия:
Мелодиите на Шуберт често се описват като лирични, плавни и дълбоко експресивни. Имаше вродена дарба да създава запомнящи се и емоционално резониращи мелодии, които естествено улавят същността на текста.
3. Разнообразие в акомпанимента:
За разлика от своите предшественици, Шуберт въвежда по-голямо разнообразие в своя клавирен акомпанимент, често преминавайки между прости и сложни текстури. Неговият акомпанимент не е само подкрепящ; те осигуряват допълнително измерение на музикалния разказ.
4. Емоционална интензивност:
Песните на Шуберт притежават изключителна гама от емоционална интензивност. Той ефективно предава емоции от дълбока радост и любов до меланхолия, копнеж и дори драматична мъка.
5. Цикли на драматични песни:
Шуберт композира няколко цикъла песни, по-специално „Die schöne Müllerin“ (Красивата дъщеря на Милър) и „Winterreise“ (Зимно пътуване). Тези цикли разказват последователни разкази чрез поредица от песни, всяка от които допринася за цялостната драматична арка.
6. Влияние върху по-късни композитори:
Влиянието на Шуберт върху следващите композитори е дълбоко. Роберт Шуман, Йоханес Брамс и Хуго Волф са сред композиторите, които черпят вдъхновение от неговата песен и разширяват жанра още повече.
7. Наследството на композитора Lieder:
Lieder на Шуберт установява жанра като централна и уважавана форма на класическата музика. Неговата работа издигна лъжата от обикновена балада до изтънчена форма на изкуство, проправяйки пътя на бъдещите композитори да изследват изразителните възможности на жанра.
В обобщение, приносът на Франц Шуберт към вокалната музика, особено неговата песен, представлява важен крайъгълен камък в развитието на класическата музика. Неговият дар за мелодия, изразителна сила и способност да улавя поетична емоция го превърнаха в определяща фигура в жанра, оставяйки трайно влияние върху композиторите за поколения напред.