1. Чрез няколко ръце: Пианото има две ръце, всяка от които може да свири отделни мелодии или хармонии. Това позволява на пианистите да създават сложни аранжименти, при които едната ръка свири мелодията, докато другата я допълва с хармонии.
2. Счупени акорди: Обичайна пиано техника включва разбиване на акорди, създаване на мелодии, подобни на арпеджио. Пианистите могат да свирят нотите на акорд последователно, като същевременно поддържат хармонична структура. Тази техника може да създаде богата, динамична текстура както в мелодиите, така и в хармониите.
3. Контрамелодии: Пианото може да възпроизвежда мелодии и контрамелодии едновременно. Контрамелодията е второстепенна мелодична линия, която придружава и контрастира на основната мелодия. Това добавя слой сложност и дълбочина към музикалното изпълнение.
4. Педали: Педалите на пианото, особено педалите за поддържане и омекотяване, могат да повлияят на това как се свирят хармониите. Педалът за поддържане поддържа звука на вече изсвирени ноти, позволявайки на пианистите да създават по-пълни, по-резонансни хармонии. Мекият педал омекотява звука, което го прави полезен за фин хармоничен акомпанимент.
5. Полиритми: С множеството си ръце и педали, пианото може да изпълнява полиритми, където различни ритми се изпълняват едновременно. Тази техника може да включва комбиниране на мелодичен ритъм с хармоничен импулс или модел, създавайки хипнотизиращ ефект.
6. Импровизация: Опитни пианисти често импровизират мелодии и хармонии на място по време на изпълнения на живо. Техният опит им позволява спонтанно да създават както мелодични линии, така и хармонични структури, които се допълват взаимно.
Способността на пианото да свири мелодия и хармония едновременно е решаващ аспект от неговата музикална гъвкавост и изразителност. Той позволява на пианистите да изпълняват широка гама от техники и жанрове, от класическа до джаз, поп и съвременна музика, осигурявайки богата, хармонична основа за композиции и аранжименти.