Исторически контекст :
Пианото еволюира от по-ранни клавишни инструменти като клавесин и клавикорд, които имат по-малък диапазон от клавиши. Около 17-ти и 18-ти век композиторите започват да експериментират с музика, която изисква по-широк диапазон на тона, което води до разработването на по-големи клавиатури.
Акустика и хармонични обертонове:
Най-ниските и най-високите ноти на стандартно пиано с 88 клавиша са настроени много близо до определени честотни съотношения, които произвеждат приятни хармонични обертонове. Тези съотношения се коренят в принципите на акустиката и музикалната теория.
Изискванията на композиторите :
Тъй като композитори като Бетовен, Лист, Шопен и други разшириха границите на музикалната композиция, те често изискваха инструменти, които могат да произвеждат по-широк диапазон от ноти и динамика. Производителите на пиана постепенно отговориха на тези изисквания, като разшириха гамата от клавиатури.
Технически и производствени фактори:
Разработването на по-здрави строителни материали и подобреното инженерство позволи на производителите на пиана да изградят инструменти, които могат да издържат напрежението на 88 струни, без да се нарушава структурната цялост.
Пиано музика и репертоар:
Много емблематични композиции за пиано, включително концерти, сонати и други произведения от известни композитори, са написани с мисълта за диапазона от 88 клавиша. Тези творби установяват стандарт в литературата за пиано и оказват влияние върху дизайна на бъдещите пиана.
С течение на времето пианото с 88 клавиша стана широко прието като стандарт както за изпълнение, така и за композиция, което го направи опора в класическата музика и универсален инструмент за различни жанрове.