Най-ранните клавиатури, датиращи от древна Гърция, са били просто редове дървени пръчки, които са били удряни с чукчета. С течение на времето тези пръчки бяха заменени с ключове, покрити с кожа или слонова кост. Белите клавиши бяха направени от слонова кост, докато черните бяха направени от абанос.
Има няколко причини, поради които пианата все още се правят с черни и бели клавиши. Първо, контрастът между двата цвята улеснява пианистите да виждат клавишите, докато свирят. Второ, различните цветове помагат да се разграничат различните ноти. Трето, използването на черни и бели клавиши придава на пианото класически и елегантен вид.
В допълнение към тези практически причини, има и някои символични причини, поради които пианата се правят с черни и бели клавиши. В западната култура бялото често се свързва с чистота и невинност, докато черното често се свързва с тъмнина и зло. Тази символика може да се види в начина, по който пианистите използват черните и белите клавиши, за да създават музика. Например, един пианист може да използва белите клавиши, за да изсвири нежен и мелодичен пасаж, докато черните клавиши биха били използвани, за да изсвири по-дисонантен и драматичен пасаж.
Черно-белите клавиши на пианото напомнят за дългата и богата история на инструмента. Те са и символ на силата на музиката да създава красота и емоция.