2. Универсалност: Универсалността на пианото го прави подходящо както за соло, така и за свирене в ансамбл. Пианистите могат да акомпанират на себе си или на други музиканти и инструментът може да се използва за свирене на широка гама от музикални стилове, от рагтайм до блус до ранен джаз.
3. Импровизация: Ранният джаз е силно повлиян от импровизацията и пианото осигурява идеална платформа за спонтанно музикално изразяване. Пианистите могат да използват широкия набор от ноти и клавиши на инструмента, за да създават импровизирани сола и акомпанименти, което се превръща в определяща характеристика на джаза.
4. Технически иновации: В края на 19-ти и началото на 20-ти век се наблюдават развитието на нови пиано техники и иновации, като използването на педала за поддържане и изследването на различни хармонии и ритми. Пианисти-пионери като Джели Рол Мортън, Джеймс П. Джонсън и Фатс Уолър използваха тези иновации, за да разширят границите на джаз пианото и повлияха на развитието на жанра.
5. Сътрудничество: Пианото често е служило като централен инструмент в ранните джаз групи и ансамбли. Пианистите си сътрудничат с други музиканти, като тромпетисти, кларинетисти и барабанисти, за да създадат сплотен и динамичен звук. Този съвместен аспект на джаз пианото помогна за оформянето на колективната и импровизационна природа на жанра.
6. Влияние върху други инструменти: Иновациите и техниките, разработени за джаз пиано, оказаха значително влияние върху други инструменти в джаза, както и върху музиката като цяло. Пианисти като Арт Тейтъм, Бъд Пауъл и Телониъс Монк разшириха хармоничните и мелодични възможности на джаз импровизацията, повлиявайки не само на други пианисти, но и на саксофонисти, тромпетисти и други музиканти, които възприеха и адаптираха техните идеи.