1. Механични вибрации: Когато камертонът се удари с гумен чук или друг предмет, той започва да вибрира. Зъбците на камертона се движат напред-назад бързо, създавайки механични вибрации.
2. Компресиране и разреждане: Докато зъбците на камертона се движат навън, те избутват въздушните молекули пред себе си, което ги кара да станат по-плътно опаковани. Това създава област с по-високо налягане, известна като компресия. Докато зъбците се движат навътре, те създават област с по-ниско налягане, наречена разреждане.
3. Разпространение на звуковата вълна: Редуващите се компресии и разреждания, генерирани от камертона, създават звукови вълни. Тези вълни се движат във въздуха като поредица от вариации на налягането, подобни на вълни по повърхността на езеро.
4. Движение на въздушните молекули: Когато звуковите вълни се разпространяват, те карат въздушните молекули да вибрират напред-назад в същата посока, в която се движи вълната. Това води до пренос на енергия във въздуха, което позволява на звука да се разпространява.
5. Честота и височина: Честотата на звуковата вълна съответства на броя на вибрациите, произведени от камертона за секунда. Високочестотните звукови вълни се възприемат като високи звуци, докато нискочестотните звукови вълни се възприемат като ниски звуци.
Вибриращият камертон действа като източник на звук, генерирайки непрекъсната звукова вълна, докато вибрациите спрат. Тази звукова вълна се разпространява във въздуха, което ни позволява да чуем характерния тон на камертона.