Ето някои конкретни примери за използването на конвенционални форми и техники от Брамс:
1. Сонатна форма :Брамс често използва сонатна форма в своите движения, особено в своите сонати, симфонии и камерна музика. Сонатната форма се състои от изложение, развитие и рекапитулация, с контрастни теми, представени и развити навсякъде.
2. Симфония :Брамс композира четири симфонии, всяка от които се придържа към традиционната структура от четири части:начално алегро, по-бавна част (често в сонатна форма), скерцо или интермецо и заключителен финал.
3. Концерт :Брамс пише концерти за различни инструменти, включително пиано, цигулка и виолончело. Неговите концерти обикновено следват традиционната структура от три части с бързо начално движение, бавно и изразително средно движение и живо финално движение.
4. Вариации :Брамс обичаше да пише вариации на теми, като често използваше съществуващи мелодии или народни мелодии като основа за своите вариации. Той изследва различни аспекти на темата чрез хармонични, мелодични и ритмични трансформации.
5. Хорали и контрапункт :Музиката на Брамс често включва елементи от хорали и контрапункт, отразявайки възхищението му от бароковата епоха и обширното му изследване на Й.С. Произведенията на Бах. Той използва контрапункт, за да създаде сложни и богати текстури в своите композиции.
Използвайки и трансформирайки традиционните форми и техники, Брамс създава свой собствен уникален музикален стил. Той комбинира класически структури с романтично изразяване, което води до музика, която е едновременно формално последователна и емоционално резонираща. Неговият подход допринесе за репутацията му на консервативен композитор, който същевременно майсторски интерпретира миналото за ново поколение.