1. Романтична опера: Вагнер е известен предимно със своите оперни произведения. Неговите опери се смятат за едни от най-великите и влиятелни произведения на романтичната епоха в класическата музика. Те включват комбинация от драматично разказване на истории, мощна оркестрова музика и лайтмотиви (повтарящи се музикални теми, свързани с герои, обекти или идеи). Известните опери на Вагнер включват „Пръстенът на Нибелунга“ (Цикълът на пръстена), „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“.
2. Симфонична музика: Вагнер композира и няколко концертни произведения, включително симфонични поеми и увертюри. Неговите симфонични поеми, като „Зигфридова идилия“ и „Увертюра за Фауст“, демонстрират неговия отличителен музикален език, богата оркестрация и драматични качества.
3. Музикална драма: Вагнер разработи концепцията за "музикална драма", в която музиката, драмата и театърът са безпроблемно интегрирани, за да създадат цялостно произведение на изкуството. Той се стреми да надхвърли традиционните оперни конвенции, като слее музика и драма в едно цялостно преживяване. Тази концепция е очевидна в по-късните му опери, особено в тези, които формират тетралогията „Пръстенът на Нибелунга“.
4. Лайтмотиви: Вагнер е широко известен с използването на лайтмотиви, които са кратки музикални фрази или теми, свързани с конкретни герои, идеи или обекти в неговите опери. Лайтмотивите играят решаваща роля в развитието на героите, напредването на разказа и добавянето на дълбочина и сложност към музикалната текстура.
5. Хроматизъм: Вагнер разширява използването на хроматизма (използването на недиатонични ноти) в своята музика. Неговите хроматични хармонии, богати оркестрови цветове и дисонанс добавят усещане за емоционална интензивност и психологическа дълбочина към произведенията му.
6. Оркестрови иновации: Вагнер е известен с майсторството си на оркестрация. Той разширява размера на оркестъра, въвежда нови инструменти и разработва новаторски техники за постигане на специфични звукови ефекти. Неговото новаторско използване на оркестрови цветове допринесе значително за емоционалното въздействие и драматичната атмосфера на неговите опери.
В обобщение, музиката на Рихард Вагнер обхваща предимно романтична опера, симфонична музика и неговата уникална концепция за музикална драма. Неговото използване на лайтмотиви, хроматизъм и оркестрови иновации повлияха значително на развитието на класическата музика и оставиха трайно въздействие върху композиторите и публиката.