Пеенето е преобладаваща форма на музикално изразяване сред поробените индивиди, често произлизаща от общи дейности като работа или религиозни събирания. Духовните хора, по-специално, бяха от решаващо значение за артикулирането на вярата и устойчивостта, които подхранваха поробената общност. Много спиричуъли съдържат кодиран език, осигурявайки подривен канал за изразяване на недоволство или стремежи за свобода.
Освен че служи като емоционален изход, музиката също се превърна в инструмент за съпротива и овластяване. Свиренето на барабани, което често е било вплетено в духовни практики, играе жизненоважна роля в изграждането на солидарност и организирането на съпротива. Ритмите и мелодиите носят важни послания, предавайки информация за планирани въстания, бягства и тактики на организиране.
Трябва да се отбележи, че музиката не беше ограничена до лични или тайни настройки. Поробените индивиди са го използвали като средство за комуникация с по-широкото общество, преодолявайки до известна степен расовите разделения. Появата на музикални жанрове, силно повлияни от приноса на поробени артисти, като блус и джаз, показа тяхната изобретателност, креативност и решителност да поддържат културно присъствие въпреки дехуманизиращите обстоятелства.
Като цяло музиката не само осигурява емоционална утеха на поробените, но и укрепва връзките на общността, вдъхновява съпротива и предлага нови възможности за себеизразяване и влияние върху по-широкото общество. Това беше значителна сила, която надхвърли границите на робството и утвърди тяхната човечност, креативност и издръжлив дух.