Сулингът е вид бамбукова флейта, традиционно свирена в индонезийските гамелан оркестри, които са ансамбли от перкусии, гонгове и металофони. Обикновено се прави от черен бамбук и има проста конструкция, с цилиндрична форма, отворена в двата края и обикновено има седем отвора за пръстите и един отвор за палеца.
Сулингът е един от най-старите музикални инструменти, познати на човечеството. Открит е в древни индонезийски археологически обекти, датиращи от 1 век сл. Хр. Изобразен е в барелефи на Candi Borobudur, будистки паметник от 9-ти век в Централна Ява, Индонезия. Това предполага, че сулингът е част от индонезийската музикална култура от поне 2000 години.
През вековете сулингът се е превърнал в известен инструмент в различни региони на Индонезия. Различни гамелан ансамбли и регионални оркестри представят сулинга като основен мелодичен инструмент. Той се използва широко в явански, балийски и сундански гамелан, където често се свири заедно с други традиционни инструменти като кенданг (барабан), гонг и джендър (металофон).
В допълнение към употребата му в гамелан, сулингът се изпълнява и във фолклорната и популярната музика, както традиционна, така и съвременна, в цяла Индонезия. Неговият експресивен и многостранен тон го прави предпочитан инструмент за солови изпълнения и импровизации, позволявайки широк спектър от музикални стилове и интерпретации.
Днес сулингът продължава да бъде символ на индонезийското музикално наследство и остава жизненоважна част от богатите и разнообразни музикални традиции на страната. Освен това е получил международно признание и се използва от музиканти по целия свят, като допринася за глобалната популярност на индонезийската музика и култура.