1. Уникален тембър: Отличителният и мек звук на саксофона добавя нов слой цвят и текстура към оркестровия ансамбъл. Неговата многостранна природа позволява както топли, лирични линии, така и по-жизнени, енергични сола.
2. Разширен обхват: Саксофонът предлага широка гама от ноти, обхващащи както ниските, така и високите регистри, което може да бъде от полза за осигуряване на хармонична дълбочина и мелодични вариации.
3. Гъвкавост: Саксофонът може да бъде доста гъвкав по отношение на своята артикулация и динамика. Тази гъвкавост му позволява да се слее добре с различни оркестрови секции и може да се използва за различни музикални стилове.
4. Солистични възможности: Уникалният тембър и изразителните способности на саксофона често го правят чудесен избор за солови пасажи в оркестрови произведения, добавяйки моменти на контраст и интерес в рамките на по-голямо оркестрово произведение.
5. Модерни композиции: В съвременната класическа музика композиторите често експериментират с нетрадиционни инструменти и комбинации от ансамбли. Включването на саксофона отразява развиващия се характер на оркестровото писане и желанието за изследване на нови звукови пейзажи.
6. Джаз фюжън: Силната връзка на саксофона с джаз музиката е повлияла на някои оркестрови композиции да смесват класически и джаз елементи. В този контекст саксофонът може да осигури мост между тези жанрове, създавайки динамичен и многостранен оркестров звук.
Все пак си струва да се отбележи, че саксофонът не е основен елемент в стандартните оркестрови инструменти. Използването му е по-често срещано в конкретни парчета, аранжименти или съвременни произведения, вместо да бъде член на оркестъра по подразбиране.